Екопак Новият европейски Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR) въвежда редица изисквания към компаниите, които произвеждат, използват, внасят или предоставят опаковки и опаковани продукти на пазара.
Един от първите практически въпроси за бизнеса е:
Как да определим каква е нашата роля и кои задължения по PPWR се отнасят за нас?
На пръв поглед термините в Регламента могат да изглеждат сложни. Особено важно е да се прави разлика между „произвеждащ оператор“ (manufacturer) и „производител“ (producer) за целите на разширената отговорност на производителя – EPR.
Това са две различни роли. В някои случаи те се изпълняват от една и съща компания, но в други могат да бъдат разпределени между различни участници във веригата.
В помощ на своите членове и всички, компании, които предлагат опаковани стоки и опаковки и имат нови или променени задължения по силата новия Регламент, ЕКОПАК изготви следното разяснение на основните принципи и логиката в дефинициите. Насоките имат за цел да подпомогнат първоначалната ориентация на компаниите в приципите на регламента при дефиниране на задължените лица. При сложни вериги на доставки, трансгранични продажби или специфични договорни отношения е необходимо всеки случай да бъде разгледан спрямо конкретните факти и приложимите разпоредби на PPWR.
За да улесним ориентирането, можем да сведем логиката до няколко последователни стъпки.
Стъпка 1. Какъв вид е опаковката?
Първата стъпка е да определим каква опаковка анализираме.
Това е важно, защото PPWR прилага различна логика при търговските и груповите опаковки, от една страна, и при транспортните опаковки, от друга.
Търговската опаковка (sales packaging) е опаковката, замислена като част от единицата стока, предназначена за крайния ползвател на мястото на продажба.
Типични примери са бутилка с напитка, буркан с храна, кутия с козметичен продукт или плик с кафе.
Груповата опаковка (grouped packaging) обединява определен брой единици стока. Тя може да се продава заедно с тях или да служи за зареждане на рафтове, складиране или дистрибуция и може да бъде отстранена, без това да променя характеристиките на самия продукт.
Транспортната опаковка (transport packaging) служи за улесняване на боравенето и транспорта и за предпазване на една или повече единици стока или групи от стоки от повреди при транспортиране.
Типични примери са транспортни кашони, палети, стреч фолио и други опаковъчни единици, използвани при логистиката.
Това първо разграничение е ключово, защото:
при търговските и груповите опаковки анализът обичайно следва опакования продукт, докато при транспортните опаковки първо се анализира готовата празна опаковъчна единица.
Стъпка 2. Кой е „произвеждащият оператор“ (manufacturer)?
След като определим вида на опаковката, следващият въпрос е:
Кой носи ролята на произвеждащ оператор за тази опаковка или опакован продукт?
Тук не трябва автоматично да приемаме, че това винаги е фабриката, която физически е произвела опаковката.
Първо се проверява под чие име или търговска марка се предлага опаковката или опакованият продукт и кой възлага или има решаваща роля при определянето на дизайна и спецификациите на опаковката.
Например компания може да поръча на външен доставчик производството на опаковка по свой дизайн и със своя търговска марка. Фактът, че друг оператор физически произвежда опаковката, не означава непременно, че именно той е „произвеждащият оператор“ по смисъла на PPWR.
Когато няма друго лице, под чието име или марка се предлага опаковката или опакованият продукт и което възлага или контролира дизайна и спецификациите, се гледа операторът, който действително произвежда опаковката или извършва съответното финално опаковане според конкретния случай.
ПРИ ПРОДАЖБЕНА/ ГРУПОВА ОПАКОВКА
ПРИ ТРАНСПОРТНА ОПАКОВКА
Специално правило за микропредприятия
PPWR съдържа важно изключение.
Когато лицето, под чието име или търговска марка се предлага опаковката или опакованият продукт, е микропредприятие, трябва допълнително да се провери къде е установен доставчикът на опаковката.
Ако доставчикът е установен в същата държава членка, при условията на Регламента ролята на произвеждащ оператор може да премине към него.
Важно е да се подчертае, че това изключение не е ограничено само до транспортните опаковки – то може да бъде приложимо и при търговски и групови опаковки.
Стъпка 3. Кой е „производителят“ (producer) за EPR?
След като сме определили произвеждащия оператор, трябва да направим отделна преценка кой е производителят за целите на разширената отговорност на производителя – EPR.
Това е особено важно, защото:
manufacturer ≠ автоматично producer за EPR.
За EPR фокусът се премества към предоставянето на пазара и към конкретната държава членка.
„Предоставяне на пазара“ обхваща доставка на опаковка – празна или с продукт – за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в рамките на търговска дейност, независимо дали срещу заплащане или безплатно.
За целите на EPR обаче е особено важно да се установи в коя държава членка се извършва релевантното предоставяне.
Затова практическите въпроси са:
Какво се предоставя? Кой го предоставя? В коя държава членка? На кого? И дали получателят е краен ползвател или ще предостави продукта нататък?
ПРИ ПРОДАЖБЕНА/ГРУПОВА ОПАКОВКА
ПРИ ТРАНСПОРТНА ОПАКОВКА
Стъпка 4. Кой е крайният ползвател?
Това е особено важно при трансгранични доставки.
Крайният ползвател не е задължително физическо лице – потребител.
Той може да бъде и професионален краен ползвател, т.е. компания, която получава продукта, за да го използва в собствената си стопанска или професионална дейност, и не го предоставя впоследствие на пазара във вида, в който го е получила.
Затова при доставка между две компании не е достатъчно да знаем, че получателят е юридическо лице.
Трябва да попитаме:
Компанията ще използва ли продукта за собствените си нужди, или ще го препродаде/предостави нататък?
Отговорът може да промени определянето на producer за EPR.
Два различни подхода: опакован продукт или празна опаковка?
Тук идва едно от най-важните практически разграничения.
При търговска или групова опаковка
Фокусът е върху опакования продукт.
Проверява се кой извършва релевантното първо предоставяне на опакования продукт в съответната държава членка.
Ако има трансгранична доставка, трябва да се провери дали получателят в другата държава е краен ползвател, или ще препродава продукта.
При директна трансгранична доставка до краен ползвател доставчикът може да бъде producer за EPR в държавата на крайния ползвател.
Ако получателят не е краен ползвател, а препродава продукта, анализът е различен и трябва да се установи кой е първият релевантен местен оператор.
При транспортна опаковка
Логиката започва от готовата празна транспортна опаковъчна единица.
Причината е, че транспортната опаковка често вече е била предоставена на пазара като готова празна опаковка, преди някой да я използва за опаковане и транспортиране на продукт.
Затова при кашон, палет, стреч фолио или друга транспортна опаковка първо трябва да установим:
Кой предоставя готовата празна опаковъчна единица? Къде я предоставя? И кой е първият релевантен оператор в съответната държава членка?
Ако една пратка съдържа няколко отделни готови опаковъчни единици – например палет + кашон + стреч фолио + тиксо – всяка от тях следва да бъде анализирана отделно. Фактът, че са използвани заедно в една пратка, не ги превръща автоматично в една опаковка.
Най-лесният начин да мислим за PPWR
Когато определяте ролята на вашата компания, не започвайте с въпроса:
„Ние производител ли сме?“
В PPWR думата „производител“ може да има различно значение според конкретното задължение.
Вместо това преминете последователно през следните въпроси:
- Какъв вид опаковка анализираме – търговска/групова или транспортна?
- Кой е произвеждащият оператор (manufacturer) – чий е брандът, кой определя дизайна и спецификациите и приложимо ли е изключението за микропредприятия?
- Кой е producer за EPR – кой извършва релевантното първо предоставяне в съответната държава членка?
- При трансгранична доставка – къде е получателят и краен ползвател ли е той, или предоставя продукта нататък?
- При транспортна опаковка – коя точно готова празна опаковъчна единица анализираме?
Така вместо да се опитваме да дадем една роля на компанията за всички случаи, проследяваме конкретната опаковка, конкретната доставка и конкретната държава членка.