Кати и стъклената топка

Голямата кауза на малката руса фурия: да помогне на природата да оцелее.
Кати е на 4,5 г., но гордо обявява че вече е почти на 5. Обича да е център на внимание. И e страшно любопитна. Непрекъснато задава въпроси. „Защо небето е синьо? Защо тревата е зелена. Защо изхвърляме стъклото в зеления контейнер?“ От съвсем малка знае, че хартията трябва да се изхвърля в синия, пластмасата - в жълтия, а стъклото - в зеления контейнер. В семейството на Кати всички се грижат за природата. И събират отпадъците разделно, след което ги изхвърлят в цветните контейнери. Затова не е чудно, че при последната разходка в парка Кати вижда нещо, което сериозно я разтревожва. Група тийнейджъри пеят и свирят на китари на една пейка, около която се търкалят бирени и други стъклени бутилки. Без да се колебае малкото момиченце отива при тях и им казва с нетърпящ възражение тон: „Момчета, нали знаете, за къде са тези шишета? Ей там има един зелен контейнер“. Врътва се на пета и отива да продължи играта на въпроси и отговори. Смаяни от смелостта на малката руса фурия и засрамени от решителността й, младежите просто събират нещата и боклуците си, изхвърлят бутилките в посочени контейнер и си тръгват.
А от контейнера се чува силно хрущене. „Какво става там?“, озадачена е Кати. Тъй като няма как да надникне в контейнера, поставя ухо. Звукът става още по-страшен. Тъкмо да побегне и чува „Хей, Кати! Благодаря ти!“ Гласът идва от нещо зелено, което й се усмихва над контейнера. „Кой си ти?! И защо ми благодариш?“, пита детето. „Аз съм Стъклояд. Живея в парка и се храня със стъклените бутилки, които хората изхвърлят в зеления контейнер. Той, обаче, беше празен дълго време, докато ти не накара онези момчета да го напълнят. Затова благодаря. Приятели?“
„Приятели“, казва Кати и поглежда победоносно брат си. „Нали ти казах. Всяко добро се награждава. Ето, имам си още един приятел- Стъклояд.“ Кати знае, че изхвърлени по този начин, бутилките отиват за рециклиране и от тях се произвеждат нови полезни неща - шишета, съдове, украшения. Като зелената вълшебна топка, която има. Вглежда се в нея и научава разни неща – кога ще вали, кога ще цъфне цветето в хола, какъв подарък за рождения ден ще получи. Тази топка е толкова специална, защото е направена от грижливо изхвърляните от Кати и други деца като нея бутилки в зеления контейнер. Може и да е малка, но Кати вече живее с кауза: да не позволи стъклата да се трупат в морето, където могат да наранят рибите, делфините, децата. Да помогне на природата да оцелее.
Една от игрите, които обича най-много, е да изпитва дядо си кои стъклени неща стават за рециклиране и кои - не. Тя вече знае, че електрическите крушки, стъклото от прозорци, счупените огледала или стъклените чинии не трябва да се хвърлят в зеления контейнер. Защото са направени от друг вид стъкло, което не се рециклира като бутилките и бурканите.
Стъклояд и приятелите му Хартояд и Пластоядка са герои от кукленото шоу „Приказка за юначета с празни тумбачета“. Театърът на приказката – София току-що завърши пролетното си турне в 9 града – Ботевград, Своге, Тутракан, Плевен, Правец, Тетевен, Панагюрище, Пещера и Стрелча. Инициативата е на „Екопак България“, а организацията – съвместна с общините. Кукленото представление вече пета година представя пред децата от детските градини и началните класове в училищата вредите от замърсяването на природата, както и ползите от разделното събиране на отпадъците от опаковки и тяхното рециклиране.
Знаете ли, че:
- Използването на рециклирано стъкло за направата на нови стъклени продукти изисква 40% по-малко енергия.
- Не всички стъклени неща могат да се рециклират – електрическите крушки, огледалата, прозорците, чиниите, например, не трябва да се смесват с бутилките и бурканите, за да бъде възможно тяхното рециклиране.