Стъпка 3: Енергия от отпадъци

Източник: Energy Kid's Page

ПРОСТО ГО ИЗГОРЕТЕ!

Изгарянето е едно от решенията. Всички органични отпадъци съдържат енергия. Органичен отпадък е отпадъкът от растителни и животински продукти. Хората горят един вид органичен отпадък от милиони години. Можете ли да познаете кой е този материал? Това е дървото. Древните хора са горили дърво, за да се топлят и да си готвят. В много части на света дървото все още е източник номер едно на енергия.

Днес, можем да горим боклука в специални заводи и да използваме топлинната му енергия да произвеждаме пара или електричество. Може да звучи учудващо, но не е нищо ново. Повече от половината електроцентрали така или иначе използват твърдо гориво за производство на електричество.

Това са въглищата. Въглищата са минерал, образуван от остатъците от умрелите преди милиони години растения. Електроцентралите използват топлинната енергия на въглищата за производство на електричество.

Боклукът, обаче, не съдържа толкова топлинна енергия, колкото въглищата. Един тон боклук дава топлинната енергия на 250 кг въглища.

ЗАЩО ДА ИЗГАРЯМЕ БОКЛУКА?

Централите за енергия от отпадъци генерират достатъчно енергия да снабдят почти три милиона домакинства. Но, снабдяването с електричество не е главното предимство на централите за енергия от отпадъци. Всъщност, излиза по-скъпо да произведеш електричество в централа за енергия от отпадъци, отколкото в централа на въглища, в атомна или водна електроцентрала.

Главното предимство на изгарянето на отпадъците е, че така значително се намалява количеството отпадъци за депониране на сметище.

Защо е толкова важно да намалим количеството отпадъци за депониране? Свободните терени за изграждане на нови сметища намаляват. И понеже повечето хора не искат сметищата „в задния си двор", става все по-трудно да се получат разрешителни за строеж на ново сметище. Даже и да се намери подходящ терен, транспортирането на отпадъците на дълги разстояния до сметището е скъпо.

Някои хора се притесняват, че изгарянето на отпадъците може да увреди околната среда. Изгарянето на боклук освобождава химичните вещества, намиращи се в него. Ако не се контролират както трябва, някои от химичните вещества могат да са опасни и за хората, и за околната среда.

ОТ ЕКОЛОГИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА

ЕМИСИИ ВЪВ ВЪЗДУХА
Скрубери очистват емисиите на химически газове чрез впръскване на течност в газовия поток за неутрализиране на киселините. Платнени филтри и електростатични утаители очистват емисиите от частици. След това частиците се смесват с пепелта, която се събира на дъното на пещта и се изхвърля периодично. Централите за енергия от отпадъци имат и нещо като вградено устройство за предотвратяване замърсяването на въздуха. Изгарянето в пещта става при такава висока температура (900-1000°С), че много от сложните химични вещества естествено се разпадат на по-прости, по-малко увреждащи съединения.

ОБЕЗВРЕЖДАНЕ НА ПЕПЕЛТА
Друго предизвикателство е обезвреждането на пепелта от изгарянето. Пепелта може да съдържа високи концентрации на различни метали, които се съдържат в първоначалния отпадък. Текстилните бои, печатарските мастила и керамиката, например, съдържат металите олово и кадмий. Разделянето на отпадъците преди изгарянето може да реши част от проблема. Например, тъй като батериите са най-големият източник на олово и кадмий в потока твърди отпадъци, те трябва предварително да се отстранят и да не се изгарят.

Пепелта от централите за енергия от отпадъци се изследва за химични вещества и метали, които биха могли да замърсят повърхностните и подпочвените води. Пепелта, която е безопасна, може да се използва повторно - за ежедневно или окончателно запръстяване на сметищата, за строителството на пътища, за циментови бокове и дори за направата на изкуствени рифове.

ЦЕНТРАЛИ ЗА ЕНЕРГИЯ ОТ ОТПАДЪЦИ

Централите за енергия от отпадъци работят на същия принцип като тези на въглища. Разликата е в горивото. Централите за енергия от отпадъци използват боклук - не въглища - за подгряване на промишления котел. За производството на електричество се следват същите стъпки както при електроцентралите на въглища:

1. Горивото се изгаря, отделяйки топлина.
2. Топлината превръща водата в пара.
3. Парата под високо налягане завърта лопатките на турбинния генератор за производство на електричество.
4. Енергоразпределителната фирма посредством електропроводи снабдява с електричество домовете, училищата и фирмите.

Можете да гледате на боклука като на смес от богати на енергия горива. В 50 кг обикновен отпадък повече от 40 кг могат да бъдат изгорени като гориво в електроцентрала. Това гориво включва хартия, пластмаси и градински отпадъци. Един тон отпадъци генерира около 525 киловатчаса електроенергия, достатъчна за отоплението на обикновена офис-сграда за един ден.

Високотемпературният инсинератор в централата за енергия от отпадъци изгаря по-голямата част от отпадъците. Остатъкът от изгарянето се нарича пепел. Тя прилича на пепелта на дъното на камината. В централата за енергия от отпадъци един тон боклук се смалява до 150-300 кг пепел.

ДА ГОРИМ ИЛИ ДА НЕ ГОРИМ?

Някои критици на централите за енергия от отпадъци се страхуват, че изгарянето на отпадъците ще попречи на програмите за рециклиране. Те казват, че ако всички изпращат отпадъците си за изгаряне, няма да има стимул да се рециклира.

Скорошно проучване в градовете, които имат едновременно програми за рециклиране и централи за енергия от отпадъци показа по-високи нива на рециклиране от другите градове. Защо тези градове рециклират повече, когато имат възможност да изгарят отпадъците си? Резултатите показаха, че хората в градовете с централи за енергия от отпадъци са по-образовани относно твърдите битови отпадъци и силно подкрепят програмите за рециклиране в техните градове.

И така, макар че на пръв поглед рециклирането и изгарянето на отпадъците за енергия изглеждат несъвместими, всъщност те могат да се допълват взаимно. Така е, защото едни материали е по-добре да ги рециклираме, а други - да ги изгорим.

Нека вземем за пример алуминия. Алуминиевата руда е толкова скъпа за добиване, че рециклирането на алуминия само се изплаща. Изгарянето му не произвежда никаква енергия. Освен това, алуминият се топи при ниски температури и може да попречи на работата на енергийната централа. Ясно е, алуминият е ценен за рециклиране и безполезен за изгаряне.

Хартията, от друга страна, може да бъде и изгаряна, и рециклирана - всичко зависи от цената, която отпадъчната хартия ще донесе. Ако изкупната цена на събраната отпадъчна хартия е твърде ниска или никой не иска да я изкупува, изгарянето й за оползотворяване на енергийната й стойност би бил един добър вариант. Също така, напечатаните с цветни мастила хартии и тези с гланцови покрития се рециклират трудно и обикновено следва да се изгорят за оползотворяване на енергийното им съдържание.

Пластмасите са друго нещо. Тъй като са направени от петрол и природен газ, те са отличен енергиен източник за централите за енергия от отпадъци. Особено като се има предвид, че пластмасите не са така лесни за рециклиране като стоманата, алуминия или хартията. Пластмасите почти винаги трябва да се сортират на ръка и може да е по-скъпо да се направи продукт от рециклирана пластмаса, отколкото от суровини.

Всъщност, въпросът не е да горим или да не горим. Можем да използваме и рециклирането, и изгарянето с оползотворяване на енергията като алтернативи на сметищата.