Оползотворяваме с грижа за обществото и природата

Всичко за опаковките

Начало » Всичко за опаковките

Опаковката, такава, каквато я познаваме днес, е преминала дълъг процес на развитие.  Тя е резултат  на продължителни проучвания и експерименти, насочени към намирането на по-добри начини за запазване на продуктите, които използваме. Осигурява защита от увреждане и загуби, облекчава процеса на транспортиране, съхранение и реализация, а и предпазва околната среда от замърсяване. Опаковката трябва да отговаря на поредица от изисквания, които предявяват потребителите и пазара, както и да е в съответствие с нормативните документи.

Историята на опаковката е неразделно свързана с тази на човека. Още в древни времена, с първите преселения на народите и възникването на търговията, предците ни са носили хранителни запаси със себе си и е трябвало да измислят някаква форма на опаковане, за да транспортират и запазват храната. За пренасяне на храна и вода те са се използвали листа, дървесни кори и дънери, черупки от плодове, животински органи, рога и кожи.

6000 г. пр. н.е. е създадена амфората, която е била най-разпространеният съд за вино, зехтин и други течности. Интересното е, че още тогава е имало своеобразно рециклиране - глинените амфори били натрошаване и ползвани като съставка за хоросан или за ограждане на речни корита.

Дървените бъчви с железни обръчи са изобретени от галите. Като по-устойчиви от амфорите, те били удобни за пренос на бира и питейна вода. Значителната им здравина ги прави  най-често използваният начин за съхраняване и транспортиране на стоките през Средновековието.

Първите стъклени опаковки  произхождат от Древен Египет. Те наподобяват манерки и датират от около 1000 г. пр. н.е. По-късно, около 300-500 г. пр.н.ера, е открита техниката за издуване на стъклото и така то добива по-широка популярност. До края на ХVIII-ти век производството на стъкло остава едно изключително скъпо удоволствие, но в началото на XIX-ти век се създават технологии, които позволяват масовизиране на производството. Това  слага край на използването на издувния метод и поставя основите на производството на стъклени опаковки. Изобретяването на стъкларската преса през 1827 г. позволява масовото про¬изводство на евтини стъклени изделия. Революция в стъкларската индустрия прави Майкъл Оуен, който през 1903 г. пуска в употреба първите напълно автоматични машини за производство на шишета и буркани. Така стъклената опаковка става икономически привлекателна за производителите и потребителите и от началото на 1900 г. до края на 1960 г. доминира на пазара за течни продукти.

Използването на метални опаковки започва по-късно. През 13-ти век за първи път се употребява калайдисано желязо, но методът на изработка е пазен в най-дълбока тайна до началото на 17-ти век. Развитието на металопроизводството, изобретяването на стоманата и откритият от френския сладкар Никола Апер метод за стерилизация през 1802 г. поставят началото на масовата употреба на металните консервни кутии.  Малко по-късно в употреба влиза и алуминия.  През 1957 г. в САЩ започва производството на алуминиеви кутийки за напитки.

Хартията е изобретена от китайците по време на династията Хан през 105 г. сл. н.е.  През следващите столетия,  китайците разработват и усъвършенстват техниката за производство на хартия, но едва през 1310 г, прекосявайки Азия и Европа, този занаят стига до Англия. Там са произведени и първите хартиени торбички през 1844 година. След 1850 г. като основен компонент при производството на хартия започва да се използва пулпът. Същата година се появява машината за многослоен картон и това дава началото на използването на картонените опаковки.  И до днес картонените опаковки са предпочитани при транспортирането на стоки поради ниската си цена, здравина, лесна употреба и лекота.

Най-нова е пластмасовата опаковкаПоради широкото си приложение и ценните си качества, тя много бързо навлиза в нашия бит и днес е най-разпространения материал за опаковане.   Първата изкуствена пластмаса е целулоидът, който е произведен през 1856 г. като заместител на слоновата кост за билярдни топки. Първата индустриалната пластмаса от синтетичен полимер пък е бакелитът, открит през 1907 г. от белгийския химик Лео Бакеланд. През 1911 г., изобретяването на целофана бележи началото на ерата на пластмаса.  Производството на бутилки от ПЕТ (полиетилентерефталат) датира от края на 80-те години на ХХ-ти век. Към края на века в състава им вече се използва и рециклиран ПЕТ, а през 2009 г. на пазара е пусната бутилка от ПЕТ, произведен от захарна тръстика.

В непрекъснато си търсене да намери нови методи за опазване на храните и транспортиране на продуктите, човечеството значително е ограничило загубата на ресурси.  По време на дългия си път през годините опаковката се е превърнала от просто средство за защита на продукта срещу въздействието на околната среда в мощен инструмент на маркетинга и рекламата.  Днес опаковките се произвеждат в огромни заводи. „Умните“ им етикети ни дават важна информация за качествата, състава, трайността и употребата на продукта.  Екипи от учени работят върху подобряване на качествата и свойствата на опаковките, минимизирането им и намаляването на вредното им въздействие върху околната среда.

 


 
0800 1 5253 Безплатен телефон за въпроси и сигнали на граждани за разделно събиране на отпадъци